ЙОГА – гимнастика, ерес, бизнес, политика?

Йогата е преди всичко наука „за премахване на слабостите и достигане състояние на съвършенство и свобода“, твърди Българската федерация по йога. Тя ще отбележи Международния ден на йогата на 21 юни, когато е лятното слънцестоене.

Решението за определяне на международен ден на йогата беше взето от ООН през 2014 г. по инициатива на премиера на Индия Шри Нарендра Моди.

От началото на управлението си Моди провежда политическа кампания за международно промотиране, но същевременно и за връщане на йогата в нейната родина. По време на гостуването си в американския конгрес преди дни той заяви полушеговито: „Ние няма да претендираме за авторски права върху йогата. СИРИ твърди, че в този момент 30 милиона американци практикуват йога и това ни радва. На практика в САЩ повече американци правят асани, отколкото хвърлят топка…“

Действително отвъд океана йогата е многомилионен бизнес, част от все по-популярните уелнес и фитнес услуги. Маркетингът успява да създаде нови предложения за йога практики, за които никой индиец не е чувал, като “акро-йога“, „йога за бременни“, „възстановителна йога“, „кондолини йога“ и др.

Но не връщането към оригинала е целта на настоящата индийска политика относно йогата. Става въпрос за мерки за засилване ролята на йогата в ключови сфери на гражданското общество, образованието, здравеопазването и дори в полицейските обучителни центрове в Индия. Министър-председателят Моди се опитва да „върне“ йогата на индийците, които са все по-сериозно заплашени от нездравословна промяна на навиците за хранене, употребяват вредни храни и се обездвижват – явления, съпътстващи съвременната глобализация навсякъде по света. За провеждането на тази политика Моди назначи специален министър по въпросите на йогата.

Българските клубове по йога се множат, но нито държавата се интересува от изучаването на това явление и потенциала му да бори затлъстяването например, нито самата Федерацията по йога успява да установи точния брой на клубовете и практикуващите йога в България. Липсват проучвания и информация, но е ясно, че много българи превръщат заниманията с йога в част от модерния „лайфстайл“.

Може би този интерес обяснява появата на текст, свързан с йога на зрелостните изпити през 2015 г. – нещо, което скандализира българската православна църква. Тя използва повода да заклейми йогата като антихристиянска и антиправославна, както и да настоява за пореден път за въвеждане на религия в иначе светското българско образование. Впоследствие изявени йога представители организираха семинари и премиери на книги в същия дух. На твърденията на йога-практикуващите, че йогата е система за здраве, българска църква възразява, че това са „религиозни упражнения“, които „тровят душите на объркани и беззащитни хора и особено на нашите деца“ (според изявление на Синода).

Едва ли много от българите практикуващи йога вярват в прераждането или в други постулати на философията или доктрината на йогата. Заниманията с йога по-скоро запълват един сериозен дефицит от движение и спорт в нашето ежедневие.

Международният ден на йогата ще бъде отбелязан за втори път в България и по света. На 21 юни Националният дворец на културата ще бъде отворен през целия ден за демонстрации на йога практики от десетки школи от цяла България, за лекции и дискусии. Освен в София събитието ще се проведе в още 21 града на България.